Бхаратия Джаната парти (Индийската народна партия)
След всеки терористичен акт извършен от ислямисти в пресата прозвучава един и същ лайтмотив: има радикален ислям и има истински, мирен и добър ислям.
Няма нищо изненадващо, когато такова различаване правят светските журналисти или политици. Те нищо не знаят за религията, а за исляма – по-малко и от нищото. Донякъде изненадващо е, че същите неща четем и в православни сайтове.
В тази изтъркана фалшива песничка има зрънце истина.
Има радикален ислям, който си поставя идеологически цели – незабавна политическа революция, и има опитомен ислям, който решава задачи по най-добро приспособяване към различни национални или международни обстоятелства.
Разликата между тези два варианта на исляма може да изглежда принципна за онези, които над всичко поставят „мирното житие” на земята, а също и за заразените с лъжливи представи за „традиционните религии”, които дори са обединени организационно в Междурелигиозния съвет на Русия. В този съвет според Уикипедия влизат представителите на „четирите традиционни изповедания в Русия: Православие, ислям, иудаизъм и будизъм”.
Върху „традиционността” на участващите религии хвърля светлина дори това, че иудаизмът бива представен не от традиционния Каиафа, а от хасида Берл Лазар. Хасидизмът, който е възникнал в средата на ХVІІІ век може да бъде наречен традиционен само от човек, за когото „Великата” Френска или „Великата” Октомврийска революция също са част от традицията.
Същото се отнася и до новия ислям, до будизма, а накрая и до модернизираното Православие, което заседава в Съвета в лицето на о. Всеволод Чаплин или о. Роман Богдасаров.
Тези нови религии, в това число и православният модернизъм се явяват продукт не на някаква традиция, а на гностическата революция на Новото време. Съответно и ислямът – радикалният и опитоменият от светските управници, в еднаква степен се явява продукт на Новото време и при това положение въпросът за „автентичен” или подменен ислям не възниква.
Ислямският тероризъм и толерантният ислям се явяват „гореща” и „хладна” разновидност на една и съща напълно нетрадиционна религия.
Както става ясно от нашата класификация между радикалната и компромисната разновидност на масовата религия няма ясно очертана граница, както няма такава и между представителите на различните изповедания, които мирно си сътрудничат в новите държави.
Пъпната връв, съединяваща хората с миналото и с някаква традиция, е прекъсната и тази катастрофа оставя след себе си изпепелена в духовно отношение земя, на която поседнали заседават „традиционните религии” в Русия, в което понятие се включват слабите форми на новите религии: модернизираното Православие, модернизираният ислям, необудизмът и хасидизмът.
„Алтернатива” на този компромис с масовото общество и новите религии помежду си се явява гностическият активизъм, от който бива привличана младежта, свободно извършвайки преходи от една вяра в друга и обратно. С това е свързан и притокът на младежи от модернизираното християнство към радикалния ислям и неуспехът в културната асимилация на мигрантите в Западна Европа. За гностиците-активисти просто не е интересно да се намират в толерантните конфесии и те търсят по-силно заразени с гностицизъм секти и движения.
Ситуацията на гностическа революция се описва с това, че в религиозната среда ние имаме само крайности, които се пораждат една от друга, безпорядъчно преминават една в друга като змия захапала опашката си. Отделно от всичко това съществува Християнската Църква, върху която с еднакво безсилие нападат консервативните и радикалните модернисти.
И терористичният, и мирният ислям еднакво принадлежат на Новия свят, на света на бъдещето. И следователно ние като християни не можем да се намираме в мир нито с единия, нито с другия.
Роман Вершило
Превод: прот. Божидар Главев
