Search

Алексей Илич Осипов

Крупен богослов модернист, представител на „нравствения монизъм”.

Роден през 1938 г. Крупен богослов модернист, представител на „нравствения монизъм”, участник в икуменическото движение.

Алексей Илич Осипов
Алексей Илич Осипов.

През 1963 г. завършил Московската духовна академия, където е поканен за аспирантура. След завършването й бива оставен в Академията като преподавател по дисциплината „икуменизъм”.

През 1965 г. е поканен да чете лекции по Основно богословие в Академията, а на следващата година по същия предмет и в Семинарията.

През следващите години там чете лекции по История на руската религиозно-философска мисъл, Протестантство, Съвременни богословски проблеми, а в Академията освен по Основно богословие, изнася лекции и по Западни вероизповедания.

От 1967 до 1987 гг. и от септември 1995 до 2005 гг. е член на редакционната колегия на сборника „Богословски трудове”. През 1969 г. получава звание доцент. От 1973 до 1986 гг. е член на Учебния комитет към Свещения Синод от страна на Московската духовна академия.

През 1975 г. става професор. От 1976 до 2004 гг. е член на Комисията на Свещения Синод по въпросите на християнското единство, преобразувана през 1994 г. в Синодална богословска комисия.

3 июля 1975 г., Ватикан. Делегация во главе с митр. Никодимом на приеме у "Святейшего папы" (так в ЖМП) Павла VI. Крайний слева - Осипов, Алексей Ильич.
3 юли 1975 г., Ватикана. Делегация водена от митр. Никодим Ротов на прием при папа Павел VI. Последният отляво А. И. Осипов.

От 1979 г. е член на Междуправославната подготвителна богословска комисия по подготовката на православно-лутеранския диалог, а от 1982 г. до 2007 г. – на смесената православно-лутеранска комисия по диалога; от 1991 г. до 1998 – член на комисията „Вяра и църковно устройство” към Световния Съвет на Църквите (ССЦ).

През 1985 г. му е присъдена научна степен доктор по богословие honoris causa. Професор при катедрата по Основно богословие на Московската духовна академия.

От 1995 до 1997 гг. на II, III и IV Всемирни Руски Събори е член на Постоянния президиум.

През 1995 г. по решение на Свещения Синод на РПЦ – включен в работната група по изучаване на темата „За отношението на Руската Православна Църква към междухристиянското сътрудничество в търсене на единство” и в Синодалната работна група по разработка Основите на социалната концепция на РПЦ.

Изказвал се е против канонизацията на Царя мъченик Николай II и царствените мъченици.

Явява се поддръжник на кремацията: „По принцип е възможно да се изгарят телата, но това трябва да се прави с благоговение, с любов, например така, както това се прави в Индия. Ние знаем, че там са в сила точно такива традиции. И никой там не разглежда тези традиции като нечестиви, напротив това се смята за нормално отношение към починалия. У нас и при гърците традицията е друга. Но това е именно традиция, а не нещо, което засяга същността на вярата.”

През 2005 г. с решение на Свещения Синод на РПЦ е включен в състава на работната група „За съставяне на концептуален документ, излагащ позицията на РПЦ в сферата на междурелигиозните отношения”.

Участвал е в двустранните диалози на РПЦ с Дохалкидонските църкви, Ватикана, католическата организация “Пакс Кристи Интернационалис”, лутеранските църкви от ФРГ, ГДР, Финландия, Националния съвет на църквите на САЩ, Световния съвет на реформатските църкви, Англиканската църква, Епископалната църква на САЩ и др.

Бил е участник в няколко асамблеи на ССЦ, КЕЦ (Конференция на европейските църкви), Християнската мирна конференция, както и в много световни, международни, регионални и други църковни и обществени конференции и асамблеи, както в родината си, така и зад граница.

*****

Проф. Осипов изповядва и разпространява следните неправославни възгледи:

Свещ. Божидар Главев

отхвърля Православното учение, че неразкаяните грешници ще бъдат осъдени на вечна погибел и в пряко противоречие на Христовите думи от Мат. 25:41 учи, че след смъртта е възможно човек да се покае и дори да бъде кръстен[1]!

– не приема определението на Четвъртия Вселенски Събор, че „нашият Господ Иисус Христос е истински Бог и истински човек: по Божество Той вечно се ражда от Отца, а по човечество Той се е родил от Пресвета Богородица и във всичко е подобен нам освен в греха. Следвайки еретика Теодор Мопсуетски (осъден на Пети Вселенски Събор), проф. Осипов учи, че Христос е имал вътрешна борба с греха и че е възприел човешка природа повредена от греха [2]!

– отхвърля догмата за изкуплението, твърдейки, че самото понятие „изкупление” е католическо (срещано обаче многократно в Новия Завет и в текстовете от богослужението – бел. а.), от което ние, православните, трябвало да се избавим, защото Бог е само любов и не наказва никого (този възглед се радва на особена популярност сред либерално настроените “християни” – бел. а.). Затова идеята, че Христос е „изпонаранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония и чрез Неговите рани ние се изцелихме” (Ис. 53:5), Осипов приема за противоречаща на Православното вероучение и на Свещеното Писание[3].

– не вярва в реалното пресъществяване на хляба и виното в истински Тяло и Кръв Христови, а учи за „халкидонско съединение” на хляба и виното с Тялото и Кръвта на Христос, като хлябът и виното запазват своята природа. В частта за запазване на природата на хляба и виното проф. Осипов следва евхаристийния възглед на осъдения от Трети Вселенски Събор еретик Несторий, а учение за impanatio („въхлебяване”, „приемане в ипостаста”) на хляба и виното от Христос (Христос се „въхлебява”, хлябът и виното се „въхристовяват”), но непревръщането им в Тяло и Кръв Христови развивал на Запад през XI век Беренгарий Турски и неговите последователи. През епохата на Реформацията учението за impanatio било възприето от някои групи протестанти в това число и от част от лутераните. Проф. Осипов промотира това свое изобретение именно на заседанията на Православно-лутеранската комисия по богословски диалог, тоест редактира Православния възглед за Евхаристията, така че да е максимално приемлив за лутераните.

– учи неправилно за първородния грях като свежда понятието «първороден грях» само до последствията от грехопадението на прародителите – склонност към греха, тленност и смъртност. При което излиза, че въпреки учението на Православната Църква, което гласи, че всички хора, дори и невръстните младенци, се кръщават «за прощение на греховете», първородният грях не се прощава.

– прокарва неправославни идеи за почитанието на светиите и светите мощи, за това, че могат да се поменават неправославни в църковна молитва, че геената не е дадена за възмездие и безконечно наказание, а за спасение на човека и др. под.

http://karelin-r.ru/

Превод: свещ. Божидар Главев

Русский

Српски

[1] http://karelin-r.ru/newstrs/97/1.html

[2] http://www.youtube.com/watch?v=jUj9b2KQIos&feature=player_embedded#

[3] http://www.youtube.com/watch?v=ngxeKdRYOr0&feature=player_embedded#

Помочь проекту

СБЕРБАНК
2202 2036 4595 0645
YOOMONEY
41001410883310

Поделиться

По разделам

Добавить комментарий

Ваш адрес email не будет опубликован. Обязательные поля помечены *

Этот сайт использует Akismet для борьбы со спамом. Узнайте, как обрабатываются ваши данные комментариев.